С Апелативен съд
офия
 Бързи 
Връзки
Ok
* Електронно правосъдие
Начало
Апелативен съд
Контакти
Календар на съдебни заседания
Справки по дела
Съдебни актове
Пресслужба
Дела за разглеждане по същество
Мерки за неотклонение
Обяви, съобщения, конкурси
Профил на купувача
Връзки
 Пресслужба  
 ПРЕССЛУЖБА


                                     СЪОБЩЕНИЕ

25. 04. 2016 г.

На 26. 04. 2016 г. в Съдебната палата в София ще се проведе отчетното събрание на Софийския апелативен съд за изминалата година. Събранието ще започне в 11.30 часа в зала „Тържествена”.

21. 04. 2016 г.

Студенти от IV курс по специалността „право” на Нов български университет, водени от гл. ас. д-р Ралица Костадинова, бяха гости на Софийския апелативен съд (САС) днес, в деня на отворените врати. И. ф. председателят на САС Стефан Гроздев, зам.-председателят и председател на наказателната колегия Петя Шишкова и съдия Пламен Дацов посрещнаха бъдещите юристи в Съдебната палата в столицата.
Възпитаниците на НБУ проследиха заседания на съдебни състави на САС по мерки за неотклонение, наказателни и граждански дела. Разгледаха също зала „Тържествена” и гранитната конферентна зала в Съдебната палата. След запознаване с работата на деловодствата на САС, студентите наблюдаваха процеса по компютърно разпределение на новопостъпили за разглеждане от съда дела. снимка

20. 04. 2016 г.

Софийският апелативен съд обявява 21 април 2016 г., четвъртък, за ден на отворени врати. Начален час на събитието – 9.30 часа.

3. 04. 2016 г.

В шест съдилища започва пилотно прилагане на Правилата за достъп до електронни съдебни дела в Единния портал за електронно правосъдие на ВСС

От 4 април 2016 г. стартира официално пилотното тестване на Правилата за достъп до електронни съдебни дела в Единния портал за електронно правосъдие на Висшия съдебен съвет (ВСС), като вече се приемат заявления за достъп. С решение по Протокол № 56/12.11.2015 г. ВСС определи съдилищата, в които да започне експерименталното прилагане на правилата, да са Върховният касационен съд, Апелативният съд в гр. София, Окръжният съд в гр. Благоевград, Районният съд в гр. Благоевград, Окръжният съд в гр. Смолян и Районният съд в гр. Смолян.

Електронните съдебни дела като част от Единния портал за електронно правосъдие представляват информационна система, която предоставя възможност на лицата да прегледат електронните копия на техните съдебни дела (граждански, търговски или административни), както и да копират отделни документи, съдържащи се в делото.

Право на достъп до електронните съдебни дела чрез портала https://ecase.justice.bg имат страните по делото, техните представители (определени по силата на закона или чрез упълномощаване) и държавни органи в рамките на тяхната компетентност.

Достъпът до системата се осъществява чрез потребителски профил, защитен с потребителско име, представляващо адрес на електронна поща на потребителя, и парола. Веднъж създаден, профилът се използва за всички дела, до които лицето има права, независимо от това кой съд е компетентен да ги разгледа.

Желанието за упражняване на правото на достъп до електронните съдебни дела се заявява изрично с подаване на писмено заявление по образец за получаване на достъп. Заявлението се попълва и подава лично или чрез упълномощен представител с нотариално заверено пълномощно, на място в съда, компетентен да разгледа делото, за което се иска достъп.

Системата на електронните съдебни дела предоставя и възможност на потребителите да получават електронни призовки и съобщения, включително и да бъдат уведомявани за определени процесуални действия на посочен от тях електронен адрес.

Правилата за достъп до електронни съдебни дела в Единния портал за електронно правосъдие на Висшия съдебен съвет са публикувани в страницата на ВСС (http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/9/portal-pravila.pdf), а заявления за създаване на личен потребителски профил, за достъп, за отмяна на достъп и/или отказ от електронно призоваване, за прекратяване на достъп и др. са налични в секция "Електронно правосъдие"

 

9. 03. 2016 г.

Тричленен състав на Софийския апелативен съд с председател Мария Митева и членове Калинка Георгиева и Христина Михайлова отмени присъдата на Софийския градски съд по ВНОХД № 1011/2015 г., водено по чл. 212 от НК срещу Гюнай Сефер и Митхат Табаков. Със свое решение САС връща делото за ново разглеждане от СГС. Решението не подлежи на обжалване и протест. 

Тричленен състав на Софийския апелативен съд с председател Снежана Душкова и членове Надежда Трифонова и Иван Стойчев измени частично присъдата на Врачански окръжен съд по ВНОХД № 787/2015 г., водено по чл. 116 от НК срещу Ивайло Миланов, Иван Каменов и Калин Димитров. Със свое решение САС намалява присъдата на Димитров от 18 на 16 години затвор и потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението на САС подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд.

Мотивите на САС по двете дела можете де откриете на сайта на съда с търсене по номер на съответното дело. 


15. 12. 2015 г.

 
По повод отправените десетки запитвания към САС за съдебно определение по д. № 1118/15, което не може да бъде открито на сайта на съда поради технически проблем, публикуваме пълният му текст:

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 
№ 335

 
Гр. София, 30.11.2015 г.

           Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Митева 

                                 ЧЛЕНОВЕ: А. Т.
                               Х. М.


като....... разгледа докладваното от съдия М. в. н. ч. дело № 1118 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното.      
С разпореждане от 30.10.2015 г. по НОХД № 3039/2015 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, 1 състав е прекратил съдебното
За проверка на така постановения съдебен акт е постъпил частен протест от прокурори при Софийска градска прокуратура, в който са релевирани възражения за незаконосъобразност на постановеното разпореждане. Сочи се, че при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не е ограничено правото на защита на двамата подсъдими, а обвинителния акт отговаря на законовите изисквания и с него е определен предмета на доказване. Изтъква се, че обвинителния акт е съобразен със съдебната практика, а именно ТР № 2 /2002 г. на ОСНК на  ВКС.

 В заключение се предлага атакуваното разпореждане да бъде отменено. 
         СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в частния протест доводи, намира за установено следното.

С разпореждане от 30.10.2015 г. по НОХД № 3039/2015 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, 1 състав е прекратил съдебното производство по горепосоченото наказателно дело и е върнал делото на прокурора от СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. 
Като се е запознал с материалите по делото съдията - докладчик е приел, че обвинението по отношение на подсъдимите О. Д. и Б. Б. не е прецизно.
Констатирано е с разпореждането наличие на вътрешно противоречие във внесения обвинителен акт по отношение на възприетия инкриминиран период от държавния обвинител, спрямо обвиняемия О. Д.. Посочено е, че доколкото в конкретния случай, държавния обвинител е счел, че са налице основанията и предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност на обвиняемия О. Д. за извършвана от него системна престъпна дейност, която се субсимира под състава на престъплението на чл.255, ал.З, вр. с ал.1, т.2 от НК, е необходимо да се посочи точно и ясно всяко едно от деянията, които се включват в периода на тази инкриминирана престъпна деятелност с оглед неговите обективни признаци. При това положение и доколкото обстоятелствената част на обвинителния акт очертава рамките на доказване в съдебната фаза на наказателния процес, е необходимо да е налице не само юридическо, но и фактическо единство между неговата обстоятелствена и заключителна част, както и между обвинителния акт и постановлението за привличане в качеството на обвиняем на обвиняемия Д.. В конкретния случай, така твърдяната от прокурора системна престъпна дейност е свързана с инкриминирания период от 17.04.2006 г. до 16.05.2006 г. Този период обаче е посочен в обстоятелствената част на обвинителния акт както от 17.04.2006 г. до 16.05.2006 г. така и от 17.04.2006 г. до 15.05.2006 година. Това вътрешно противоречие във фактите, неминуемо води до ограничаване на правото на защита на обвиняемото лице, а именно да разбере точно и ясно повдигнатото му обвинение, за да организира и своята защита в пълнота, в съдебната фаза на наказателния процес.
Съдията – докладчик е счел също така, че обвинителния акт е декларативен и на места неточен, което от своя страна отново води до извод, че в хода на досъдебното производство, във фазата на изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени, но отстраними процесуални нарушения, които водят до ограничаване на правото на защита на обвиняемите. Изложени са мотиви, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени множество факти и обстоятелства за различни юридически и физически лица, които обаче на места се намират в логическа непоследователност, както и не са изяснени по начин, по който същите да бъдат разбираеми и ясни. Не било посочено и качеството на обвиняемия О. Д., в което същия е извършвал твърдяните от обвинението блокови сделки, за процесното търговско дружество, както и на какво основание предвид наличието или не за него на представителна власт извършва тези сделки, за да се установи още един елемент от обективната страна на престъплението, тъй като наказателната отговорност е лична. Не ставало и ясно какво е било участието на двамата обвиняеми в управлението на инкриминираните търговски дружества към датата на инкриминираното деяние, предвид периода на твърдяната, като осъществявана системна престъпна дейност от обвиняемия О. Д. и обвиняемия Б. Б., както и какъв е бил процента на притежаваните брой акции от капитала на всяко едно от дружествата от всеки един от тях към процесния период, за да се изведе извода, че те са собственици на контролните пакети от акции.
Съдията – докладчик е приел, че държавното обвинение е инкриминирало в случая извършени от обвиняемия О. Д. „седем броя блокови сделки", посочвайки ги като „извършени по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа" и „Правилника", без да посочва конкретни нарушени или правно релевантни към обвинението правни норми от посочения законов нормативен акт, както и без да се индивидуализира вида и характера на посочения подзаконов нормативен акт и съответните нарушени или приложими от него разпоредби, за които прокурора е счел, че са налице достатъчно данни за да бъдат включени в обвинението. Констатирано е също, че изложението в обстоятелствената част на обвинителния акт, находящо се на страница 7 от същия е изцяло неясно, както и че не е достатъчно изяснено понятието „блокови сделки”.
Не било ясно и как се установява, че инкриминираните „седем броя блокови сделки" са „предварително договорени" и са „извън часовете на борсовата търговия".
Посочено е в разпореждането, че след обикновения прочит на последното изречение на страница 7-ма се констатира, че същото е граматически и смислово недовършено. Изтъкнато е, че в началната част на страница 8-ма от обвинителния акт, прокурорът се е позовал на номера на справки към писма, които изхождат от различни финансови институции, от които обаче, не може да се установи, какви точно факти и обстоятелства се желае да бъдат възведени в обвинителната теза, които от своя страна да са свързани в логическа връзка с предмета на доказване по делото.
Констатирано е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва изложение, което да се свързва с механизма на формиране на данъчните задължения, касателно спецификата на повдигнатото обвинение на всеки един от обвиняемите О. Д. и Б. Б., което според възприетото от прокурора се формира от данъчната основа и представляващото увеличение на финансовия резултат, с оглед посочените разпоредби на чл. 13 и чл. 14 вр. §4 от ЗКПО. В тази връзка не е ясно, в редакцията към кой период - инкриминирания или друг такъв период, прокурорът е приел наличие на нарушение, в смисъла по посочените специални правни норми. Посочено е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват факти и обстоятелства, които да се отнасят до начина на формиране не само на данъчната основа, но така и на инкриминирания финансов резултат по всяка една отделна „блокова сделка" от общо 7-те броя за обвиняемия О. Д. и 2-та броя за обвиняемия Б. Б., който финансов резултат, в своя краен резултат да доведе до общата инкриминирана сума за всеки един поотделно от двамата обвиняеми, с оглед съставомерния резултат на престъплението по чл. 255, ал. З вр. ал. 1, т. 2 от НК.
Съдията – докладчик е приел, че по отношение на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и обстоятелства спрямо обвиняемия Б. Б. и неговата инкриминирана дейност, отново се наблюдават смислови противоречия и нелогични изводи, а това е така, защото на лист 12 от обвинителния акт са посочени, първоначално придобитите брой акции от процесното търговско дружество, представлявано от обвиняемия Б. Б., които впоследствие според прокурора са били предмет на процесната продажба, чрез инкриминираните „блокови сделки".
Изтъкнато е, че както при изложението на прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт за обвиняемия О. Д., така и при това, касаещо обвиняемия Б. Б. са допуснати същите съществени, но отстраними процесуални нарушения, свързани с непосочване на конкретни нарушени норми от законовия и подзаконов нормативен акт на който се позовава държавното обвинение.
Съдията-докладчик е констатирал и липса на единна позиция в обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на държавното обвинение, спрямо обвиняемия О. Д. и при посочване на нарушените материално правните норми от ЗКПО, по реда на които следва да се преобразува данъчния финансов резултат. Тези норми, от своя страна се явяват нарушените правила на поведение за данъчния субект и като такива са част от изпълнителното деяние на състава на престъплението по чл. 255, ал. З вр. ал. 1, т. 2 от НК. Също така, в обстоятелствената част на обвинителния акт са цитирани нарушени от двамата обвиняеми специални правни норми от ДОПК и ЗКПО, без да е конкретизирано времето на действие на тези норми, съобразно тяхната редакция към възприетия инкриминиран период от държавния обвинител. Тази непълнота, на свой ред води отново до нарушаване на един от основните принципи в наказателното право, който се свързва с пределите на действие на Наказателния кодекс, съобразно материално правната норма на чл. 2, ал. 1 от НК. Посочено е, че в обстоятелствената част на обвинението, прокурорът е възприел за нарушени както материално правните норми на чл. 13 и чл. 14, ал. 2 от ЗКПО, така и тази на чл. 16 от ЗКПО, което води до неяснота в обвинителната позиция.
Изтъкнато е също, че държавния обвинител се е позовал на разпоредбата на чл. 92 от ЗКПО /отм./ в редакцията на закона от 1997 г. както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в заключителната му част спрямо обвиняемия О. Д.. Такава разпоредба обаче в ЗКПО, в редакцията на този закон към 1997 г. не съществува, поради което и в тази насока е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение. Последната разпоредба от посочения закон - ЗКПО /отм./, който е бил обнародван при приемането му в ДВ, бр. 115 от 05.12.1997 г. и е бил в сила до неговата отмяна ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., е тази под номер чл. 69.
Отбелязано е, че същото съществено процесуално нарушение се наблюдава и при обвинението повдигнато на обвиняемия Б. Б., защото посочената нарушена специална разпоредба от данъчното законодателство е тази по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, която обаче отново е посочена от прокурора в следната редакция „Обн. ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., изм. ДВ, бр. 106 от 12.12.2008 г.". Така посочена редакцията на разпоредбата касае сбор от два законови нормативни акта, които са били в сила, в различен период от време предвид предприетите законодателни решения в тази насока - първоначално ЗКПО е приет и обнародван в ДВ, бр. 115 от 05.12.1997 г. и отменен с ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., след което е приет нов ЗКПО обнародван в ДВ, бр. 115 от 05.12.1997 г. и е в сила от 01.01.2007 г., който и до настоящия момент е в сила. Заложеното съдържание от законодателя в разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО е различно в двата нормативни акта действали в различен период от време - ЗКПО отменен и този, който е в сила към момента. Непосочването на нормата в съответната й редакция от прокурора, води до извод за допуснато съществено, но отстранимо процесуално нарушение, защото по този начин се достига до противоречие между фактическото и юридическото единство във внесения в съда обвинителен акт.
В заключение се сочи, че фактическите и юридическите предели на обвинението, следва да са ясно и разбираемо описани, а това би могло да се постигне единствено чрез съответствието между фактите и възприетата правна квалификация от прокурора, за да може обвиняемия да организира своята защита в пълнота, в хода на съдебната фаза на наказателния процес.
Всъщност атакуваното разпореждане е постановено в разрез с Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС /което вероятно се дължи на неправилния му прочит/.
Обвинителният акт, макар че съдържа някои неточности отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК. Описани са всички обективни признаци на престъплението. Така в обвинителния акт са заложени фактически твърдения, които подлежат на доказване в съдебната фаза на процеса, която е централна и основна. В зависимост от развитието на съдебното следствие първостепенният съд е свободен по вътрешно убеждение да постанови изцяло оправдателна присъда, частично оправдателна или пък да възприеме изцяло обвинителната теза.
Прокуратурата е положила усилия, според възможностите си да изложи всички обстоятелства, които са от значение за предмета на доказване. Изложената в обвинителния акт фактология по никакъв начин не ограничава правото на защита на подсъдимите О. Д. и Б. Б.. Описаните фактически положения в обвинителния акт са достатъчно ясни и дават възможност на подсъдимите да организират адекватно защитата си.
Следва се отбележи, че обвинението срещу обвиняемия О. Д. е едно единствено и то е обвинение в престъпление по чл. 255, ал. З, вр. ал.1, т. 2 от НК, извършено на 02.04.2007 година. Ясно е, че годишната данъчна декларация се подава веднъж годишно и прокуратурата твърди, че е извършено едно, единствено деяние. Не е налице претенция от страна на държавното обвинение за инкриминиран период, не е налице каквато и да е системна престъпна дейност, нито отделни деяния, които да са включени в такава дейност, за да бъдат същите очертавани отделно, точно и ясно с техните обективни признаци.
Престъплението е едно и е извършено на 02.04.2007 г., като в обстоятелствената част на ОА са описани фактите, от които се формира данъчното задължение, предмет на обвинението. С обвинителния акт е посочено, че в цитирания период не е извършвано престъпление, а тогава са възникнали сделките, фактическите основания, въз основа на които при деклариране на финансовите си резултати дружеството, управлявано от обвиняемия О. Д., е следвало да извърши преобразуване на своя финансовия резултат за данъчната 2006 година.
Неправилно съдията –докладчик е отбелязал, че изброяването на множество факти и обстоятелства за различни физически и юридически лица се намират в логическа непоследователност и не били разбираеми и ясни, което водело до съществено процесуално нарушение. Това е така, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт действително са изброени юридически лица и управляващите ги физически такива, като още преди изброяването им е посочено, че същите са свързани лица с дружеството  [фирма], чиито акции цитираните юридически лица са закупили в условията на блокови сделки. Конкретни данни за твърдението, че тези юридически лица са свързани с  [фирма] са посочени и на стр. 6, като не е налице логическа непоследователност. 
Неоснователно е и изискването на съдията – докладчик да се посочи качеството на обвиняемия О. Д., в което същият е извършвал твърдяните от обвинението блокови сделки за търговското дружество, както и на какво основание предвид наличието или не за негова представителна власт да извършва тези сделки, за да се установи още един елемент от обективната страна на престъплението. Подобно изискване от страна на съдията – докладчик е незаконосъобразно и представлява недопустимо от процесуална гледна точка вменяване на изисквания към обвинителния акт, които не кореспондират с обвинението, което е повдигнато на обвиняемия О. Д.. Това е така, тъй като не блоковите сделки, извършени в периода 17.04.2006 г. - 16.05.2006 г. са инкриминирани, а единствено декларирането на финансовия резултат за данъчната 2006 г. от дейността на дружеството, управлявано от обвиняемия О. Д., а именно на  [фирма], като декларирането е извършено на 02.04. 2007 г. именно от обвиняемия О. Д., в качеството му на изпълнителен директор на дружеството.Дали обвиняемия О. Д. е извършил лично цитираните блокови сделки или чрез служители, наети лица или посредници е ирелевантно към законовото задължение на обвиняемия О. Д. в качеството му на изпълнителен директор на  [фирма] да декларира вярно данъчните задължения на представляваното от него дружество, след като държавното обвинение не претендира цитираните блокови сделки да са извършени в нарушение на закона.
Видно е от обвинителния акт и от постановленията за привличане на двамата обвиняеми, че прокуратурата, не е предявила обвинение на нито един от тях за осъществена системна престъпна дейност.
Без значение за предмета на доказване и какъв е бил процента на притежаваните брой акции от капитала на всяко едно от дружествата от всеки един от обвиняемите към процесния период, за да се направи
извод, че те са собственици на контролните пакети от акции. Достатъчно ясно в обвинителния акт е посочено, че както обвиняемия О. Д. към 02.04.2007 г., така и обвиняемия Б. Б. към 30.03.2009 г. /датите на подаване на данъчните декларации за съответните представлявани от двамата търговски дружества/ са били изпълнителни директори и именно те са подали годишните данъчни декларации по ЗКПО. Ясно е, че предмет на обвинението е деяние, едно единствено, извършено едноактно от обвиняемия О. Д. на 02.04.2007 г. и деяние, едно единствено, извършено едноактно от обвиняемия Б.  Б. на 30.03.2009 г., свързано с невярно деклариране, като предмет на обвинението не са извършените блокови сделки, които са законосъобразни и не осъществяват състав на престъпление.
В обстоятелствената част на обвинителния акт е изписано достатъчно ясно, че  [фирма] се представлява от обвиняемия О. Д., който е единственото физическо лице по закон, което има представителна власт и задължението да извърши вярно деклариране на финансовите резултати на представляваното от него дружество пред органите на НАП и свързаните с финансовите резултати данъчни задължения на  [фирма].
Абсолютно същото е и правното положение на обвиняемия Б. Б. в представляваното от него дружество  [фирма].
Необходимо е да се подчертае, че извън предмета на доказване по обвинение за престъпление по чл. 255, ал. З вр. ал. 1, т. 2 от НК е обстоятелството какъв е бил пакета от акции, който всеки един от обвиняемите е притежавал към датата на инкриминираното деяние. 
Посочването от страна на държавното обвинение в обстоятелствената част на обвинителния акт на данни за собственост върху контролния пакет акции за двамата обвиняеми е относимо единствено до това дали отделните юридически лица са свързани по между си по смисъла на § 1, т. З от ДР на ДОПК, обн. ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 01.01.2006 година.
Обвинението, предявено на обвиняеми О. Д. не се състои в незаконосъобразно извършени седем броя блокови сделки и никъде в обвинителния акт не се сочат подобни твърдения. В тази връзка не е и задължително в обвинителния акт да се посочва какви норми са нарушени от ЗППЦК, тъй като държавното обвинение не претендира въпросните блокови сделки да са извършени незаконосъобразно.
Невярно е изложеното от съдията – докладчик, че не е изяснено понятието „блокова сделка", тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено на л. 7, параграф 2, а именно, че това са  "предварително уговорени извънборсови сделки за големи количества акции съгласно Приложението към Правилника, които се регистрират в системата за търговия на борсата ".
Правилно е посочено в разпореждането, че  „последното изречение на страница 7 е граматически и смислово недовършено”, но както е посочено и в частния протест при внимателен и задълбочен прочит на обвинителния акт е видно, че само няколко страници по-надолу /стр.12/ е повторено защо се приемат извършените сделки за блокови и е изписано същото изречение с изпусната от стр.7 част.
Що се отнася до цитираните справки към писма на стр. 8 , то е достатъчно ясно, че именно от тези справки се установява, че сделките, осъществени от името и за сметка на дружествата са блокови такива. Въпрос по същество на делото е техния анализ и съпоставката им с други доказателства по делото.
Неоснователно в разпореждането е отбелязано, че във връзка с обвинение на обвиняемия О. Д. липсва единна позиция в обстоятелствената част  на обвинителния акт.
Действително в обстоятелствената част се говори за приложението на чл. 16 от ЗКПО/ обн. ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г./, както и за чл. 13 и чл. 14, ал. 2 от ЗКПО/ обн. 199 7г., изм. ДВ, бр. 63 от 04.08.2006 г., отм. ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г./. Тези правни норми са относими респективно към действията на обвиняемия Б. Б. и тези на обвиняемия О. Д., след като спрямо единият се прилага материално правната разпоредба, действала за данъчната 2008 г./за обвиняемия Б. Б./ и тази, действала за данъчната 2006 г./ за обвиняемия О. Д./, като се има предвид, че в посочените данъчни периоди са действали два нормативни акта.
Навсякъде в обвинителния акт следва посочване на материално-правните разпоредби, които са нарушени от обвиняемия О. Д. при декларирането на финансовия резултат, а именно чл. 13 и чл. 14, ал. 2 ЗКПО. Абсолютно същото е изложено и в диспозитива на обвинението и не е налице противоречие, тоест не е ограничено и правото на защита на обвиняемия, тъй като не е налице неяснота или противоречие по отношение на обвинението.
Посоченото в разпореждането като процесуално нарушение, че в обстоятелствената част са цитирани нарушени от двамата обвиняеми специални правни норми от ДОПК и ЗКПО, без да е конкретизирано времето на действие на тези норми, съобразно тяхната редакция към възприетия инкриминиран период от прокуратурата също е несъстоятелно. Поначало е известно, че годишните данъчни декларации по ЗКПО се подават до 31.03 на годината, следваща данъчната такава, за която се отнасят. Следователно за начина, по който се формира финансовия резултат за съответната данъчна година се прилагат материално правните разпоредби, действали през съответната данъчна година и процесуално правните разпоредби, действащи през годината, в която данъчната декларация се подава. Така в настоящия случай относно обвинението на обвиняемия О. Д. и представляваното от него дружество  [фирма], са действали материално правните разпоредби, регулиращи начина на формиране на финансовия резултат през 2006 г. - годината, за която се подава данъчната декларация и процесуално правните разпоредби на процесуалния закон в годината, в която се подава данъчната декларация, а именно през 2007 г. Във връзка с обвинението на обвиняемия Б. Б. и представляваното от него дружество  [фирма], са действали материално правните разпоредби, регулиращи начина на формиране на финансовия резултат през 2008 г. - годината, за която се подава данъчната декларация и процесуално правните разпоредби на процесуалния закон в годината, в която се подава данъчната декларация, а именно през 2009 година.
Следва да се има предвид и това, че претендираните от прокуратурата нарушения са свързани с прилагането на норми от ЗКПО, а не и от ДОПК, като посочените нарушения на ЗКПО са посочени правилно в тяхната редакция към възприетата с обвинението дата на извършване на престъплението и данъчния период, който същите регулират. Предвид горното не е налице нарушение на чл.2, ал.1 от НК.
Необходимо е да се посочи, че въззивният съд не констатира несъответствие между фактическите и юридическите предели на обвинението и не е налице неяснота, която да доведе до ограничаване правото на защита на обвиняемите. Достатъчно ясно и точно е посочено, че са нарушени специални правни норми, регулиращи начина на формиране на финансовия резултат за данъчни цели, действали през съответната данъчна година за обвиняемия О. Д. - тези действали през 2006 г., а за обвиняемия Б. Б. - тези действали през 2007 година. Декларирането се извършва едноактно на конкретна дата, а не в някакъв период, както сочи съдията -докладчик на следващата календарна година по процесуален ред, залегнал в друг закон.
Твърдението на съдията - докладчик, че в обстоятелствената част липсва изложение на механизма на формиране на данъчната основа и на инкриминирания финансов резултат по всяка една отделна блокова сделка, е също несъстоятелно, тъй като в параграф четвърти на страница 8 от обвинителния акт е посочено, че облагането следва да се извърши след преобразуване на финансовия резултат на дружеството и във връзка с посочените сделки, като се приложат актуалните пазарни цени към датата на продажбата, в съответствие с борсовите цени за съответните дати и за всеки един от обвиняемите и за всяка една блокова сделка е посочено как е следвало да се увеличи финансовия резултат, по какви цени, в какъв общ размер и какъв е облагаемият финансов резултат с ефект върху печалбата за конкретната сделка, както и какъв е данъкът печалба за всяка конкретна сделка
Залегналото в разпореждането, че относно обвиняемия Б. Б. се наблюдавали смислови противоречия и нелогични изводи, като заключение за това се извежда от описаното на л. 12 от обвинителния акт, а именно посочвали се първоначално придобитите брой акции от търговското дружество, представлявано от обвиняемия Б. Б., които впоследствие били обект на блоковите сделки. Необходимо е да се отбележи, че никъде в обвинителния акт не се твърди, че е налице обвързаност между придобити акции към 2006 г. и продадени такива към 2008 година. Напълно възможно е, а и не е предмет на доказване в настоящото производство дружеството  [фирма] да е придобило преди покупката през 2006 г. или след това и други акции от капитала на  [фирма] и тези факти не са относими към предмета на доказване в настоящия процес.
Вярна е констатацията на съдията – докладчик, че държавното обвинение е посочило че приложимата разпоредба на чл. 92 ЗКПО е отм. /Обн.1997 г./ при изписване на обвинението на обвиняемия О. Д. и това се дължи на грешка от страна на прокуратурата. Цитираното процесуално нарушение обаче може да бъде отстранено по линия на изменение на обвинението, поради което не се налага, делото да бъде връщано на прокурора за отстраняването му.
Относно описаното в разпореждането, че е налице процесуално нарушение във връзка с повдигнатото обвинение на обвиняемия Б. Б. в посочената като нарушена специална разпоредба на данъчното законодателство по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, за чиято редакция е посочено следното: „/Обн. ДВ, бр. 105 от 22 Декември 2006 г., изм. ДВ, бр. 106 от 12 Декември 2008 г./", то същото не представлява съществено процесуално нарушение, още по-малко да касае сбор от два законови нормативни акта, които са били в сила в различен период от време. На първо място правната норма на чл. 16, ал.1 от ЗКПО, вменена в обвинението на обвиняемия Б. Б. е именно от редакцията на закона към 30.03.2009 г., датата на извършване на деянието от този обвиняем,  като това е бил ЗКПО, обн. ДВ, бл. 105 от 22.12.2006 г., а след измененията в закона, последвана негова редакция е от ДВ, бр. 106 от 12.12.2008 година. 
Без основание е и твърдението на съдията - докладчик на л. 7 от разпореждането, че в обвинителния акт не са посочени действията, чрез които обвиняемите са осъществили изпълнителното деяние от състава на престъплението по чл. 255, ал. З вр. с ал. 1, т. 2 от НК. Изпълнителното деяние по посочения текст от Наказателния закон в настоящото производство е ясно и точно формулирано, а именно: затаяване на истина и недеклариране на увеличение на финансовия резултат. Всички останали изисквания на съдията - докладчик са неотносими към предмета на доказване.
В заключение следва да се отбележи, че обвинението, така както е внесено е ясно и точно. Липсват съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат прекратяването на съдебното производство и връщането на делото на прокурора за тяхното отстраняване.    
По изложените съображения въззивнта инстанция не споделя доводите на съдията – докладчик. 
Водим от изложеното и на основание чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249, ал. 3 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 6 състав

 

 

                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И: 
 

ОТМЕНЯ разпореждане от 30.10.2015 г. по НОХД № 3039/2015 г. на  Софийския градски съд, Наказателно отделение, 1 състав, с което е прекратено съдебното производство по горепосоченото наказателно дело и същото е върнато на прокурора от СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. 
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за разглеждането му по същество.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
 

Председател:                      Членове: 1.                    2.

 

10. 12. 2015 г.


Тричленен състав на Софийския апелативен съд с председател Снежана Душкова и членове Надежда Трифонова и Иван Стойчев отмени присъдата на Софийския градски съд по ВНОХД 519/2015 г. , водено срещу Мария Мургина. С нея подсъдимата бе призната за виновна по чл. 143 ал. 3, пр. 10, вр. ал. 1 от НК.

Съдебният състав намира, че Мургина следва да бъде оправдана по делото. Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд в 15-дневен срок.


13. 11. 2015 г.


Тричленен състав на Софийския апелативен съд с председател Мария Митева и членове Христина Михайлова и Алексей Трифонов потвърди присъдата на Софийския градски съд по ВНОХД 562/2015 г., водено срещу Александър Томов, Александър Гарибов, Иван Иванов и Божко Бонев. Четиримата са подсъдими за длъжностно присвояване на средства в особено големи размери, недвижими имоти, вещи, машини.

През февруари 2015 г. СГС постанови изцяло оправдателна присъда за четиримата.

Решението на САС подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд в 15-дневен срок от съобщаването му на страните. Пълният му текст може да бъде открит на сайта на съда.

14. 10. 2015 г.
Тричленен състав на Софийския апелативен съд с председател Петя Шишкова и членове Маргаритка Шербанова и Милена Панева изготви в законовия срок мотивите по ВНОХД 0025/15, водено срещу Цветан Цветанов. Пълният текст на мотивите можете да видите ТУК.


14. 09. 2015 г.

Тричленен състав на Софийския апелативен съд с председател Петя Шишкова и членове Маргаритка Шербанова и Милена Панева отмени изцяло присъдата на Софийския градски съд, с която през 2014 г. Цветан Цветанов бе осъден на 4 години затвор по обвинение за неизпълнение на служебни задължения и осуетяване на наказателно преследване. Причината бе постановените от него в качеството му на вътрешен министър шест отказа за разпореждане на подслушване на 3 лица.

След допълнителни разпити на свидетели и събиране на доказателства, Софийският апелативен съд призна Цветан Цветанов за невиновен по всички обвинения.

Присъдата на САС подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд.

Пълният текст на присъдата може да видите тук.

 

03. 08. 2015 г.

Шестчленна съдийска делегация от район Шанхай в Китай бе на посещение в Софийския апелативен и Софийския градски съд. Те бяха водени от председателя на Шанхайския народен съд Чен Либин, придружаван от зам.-председателя на Шанхайския Върховен народен съд Уанг Киулианг и техни колеги. Чуждестранните гости бяха посрещнати от председателите на двете столични съдилища – съответно Стефан Гроздев и Калоян Топалов и техни заместници. В продължила близо 2 часа среща китайските и българските магистрати дискутираха устройствата на съдебните системи в двете държави, различията в тях и сходствата в проблемите, които срещат. Статистиката показа, че цяла България се обслужва от 2300 съдии, докато само за за Шанхай те са 3000. В същото време натовареността на шанхайските магистрати съвпада само с тази на софийските – между 150 и 200 дела на съдия годишно. Разликата има и в броя на населението, което обслужват магистратите. За България то е около 7 млн. човека, докато провинция Шанхай наброява 24 млн. постоянно живеещи там лица.

13. 07. 2015 г.

В 9.30 часа на 14 юли 2015 г. в з. 1 на Съдебната палата тричленен състав на Софийския апелативен съд с председател Николай Джурковски и членове Емилия Колева и Петър Михайлов ще се произнесе по ВНОХД 264/15. То е водено срещу Николай Русинов за убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина, извършено през 2011 г.

 

03. 07. 2015 г.

Тричленен състав на Софийския апелативен съд (САС) с председател Светла Божкова и членове Светла Чорбаджиева и Теодора Кръстева реши търговско дело № 2216/15, придобило известност като „делото КТБ”. То касае спор за неплатежоспособност на Корпоративна търговска банка, 8 бяха постъпилите в САС жалби във връзка с решението на първоинстанционния Софийски градски съд (СГС) по случая.

С решението си от днес САС отменя решение № 664 от 22. 04. 2015г.  постановено по т.д. № 7549/2014 г. на СГС в обжалваната част, с която за начална дата на неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка” АД – гр. София е определена датата 6. 11. 2014 г. и вместо него, постановява, че определя за начална дата на неплатежоспособност датата 20. 06. 2014 г. Решението на съда в тази част подлежи на вписване в търговския регистър при Агенцията по вписвания.

С решението си от вчера САС оставя без разглеждане част от подадените жалби по делото и прекратява производството по тях. В тази му част решението на САС подлежи на обжалване пред ВКС. В останалата част също може да бъде обжалвано пред ВКС при наличие на основанията на чл. 280 ал. 1 от ГПК и след вписването му в търговския регистър.

Пълният текст на решението на САС можете да откриете на сайта на съда по номера на делото.

26.06.2015г.

На 23.06.2015 в Зала 15 в Съдебната палата в София беше проведена среща – дискусия на съдии от Софийския апелативен район с Председателя на Върховния касационен съд и Министъра на правосъдието във връзка с предложенията за изменение на Закона за съдебната власт. Протокола от срещата може да видите тук.

24. 06. 2015 г.

На 24 юни 2015 г. в Софийски апелативен съд (САС) бе публично разпределено за втори път върнатото от Върховния касационен съд за ново разглеждане наказателно общ характер дело № 25/15, водено срещу Цветан Цветанов. Повторното разпределение се наложи поради депозиран отвод на определения ден по-рано докладчик по делото.

Компютърната система посочи за нов докладчик по същото дело съдия Маргаритка Шербанова от четвърти съдебен състав на наказателно отделение на САС. Председател на състава е съдия Петя Шишкова, втори член на състава е съдия Милена Панева. Предстои насрочване и произнасяне по делото. По закон то подлежи на съдебен контрол и във Върховния касационен съд.

 

23.06.2015 г.

Съдия Надежда Трифонова, която компютърната система на Софийския апелативен съд определи днес за докладчик по върнатото за ново разглеждане наказателно дело срещу Цветан Цветанов, се отведе от случая. При това положение за разглеждане на делото ще бъде определен нов съдебен състав.

В 10.00 часа на 24 юни делото отново ще бъде публично резпределено в САС. Желаещите да отразят разпределянето да бъдат в сградата на съдебната палата в София в 9.45 часа пред з. 1 на партера.

Публикуваме пълният текст на разпореждането за отвод на съдия Трифонова.

 



София 1000, бул. Витоша 2; тел. (02) 921 988, факс (02) 981 40 27, e-mail: appellate.sofia@gmail.com  
USAID Тази Интернет страница е създадена с подкрепата на Инициатива за укрепване на съдебната система на ААМР